Ваксината срещу херпес зостер може да забави прогресията на деменцията, предполага ново проучване

Вижте всички тематики Връзката е копирана! Следвайте

Ваксината против херпес зостер освен предлага отбрана против мъчителната вирусна зараза, само че ново изследване допуска, че инжекцията с две дози също може да забави прогресирането на деменцията.

Херпес зостер, породен от вируса варицела-зостер, се демонстрира като мъчителен обрив и се счита, че към 1 на всеки 3 души в Съединените щати ще развият болестта през живота си. Но рискът от херпес зостер и съществени затруднения се усилва с възрастта, заради което в Съединените щати се предлагат две дози ваксина против херпес зостер за възрастни на 50 и повече години.

Докато имунизацията се прави оценка като повече от 90% ефикасна за попречване на херпес зостер при по-възрастни хора, последните проучвания хвърлиха светлина и върху някои други евентуални изгоди.

Новопоявилите се проучвания сочат, че слагането на ваксина против херпес зостер може да понижи риска от развиване на деменция. Последващо изследване, оповестено във вторник в списание Cell, добавя това проучване, като допуска, че имунизацията може да има и лечебни свойства против деменция, като забавя прогресията на болестта, което води до понижен риск от гибел от заболяването.

„ Виждаме резултат върху вероятността да умрете от деменция измежду тези, които към този момент имат деменция “, сподели доктор Паскал Гелдсетцер, помощник по медицина в Станфордския университет и старши създател на новото изследване, за евентуалните резултати на имунизацията против херпес зостер.

„ Това значи, че имунизацията няма единствено предпазен капацитет, само че в действителност има лечебен капацитет като лекуване, тъй като към този момент виждаме някои изгоди измежду тези, които имат деменция “, сподели той. „ За мен това беше в действителност вълнуващо да видя и ненадейно. “

Новото изследване идва единствено месеци откакто Geldsetzer и сътрудниците му преди този момент са разкрили доказателства, че имунизацията за херпес зостер може да предложи „ предотвратяващ деменцията “ или „ отлагащ деменцията “ резултат.

В това предходно изследване откривателите проучиха здравните досиета на по-възрастните хора в Уелс, където на 1 септември 2013 година беше въведена стратегия за имунизация против херпес зостер за възрастни на 70 години. Програмата уточни, че всеки, който е бил на 79 на тази дата, дава отговор на изискванията за имунизацията за една година, само че тези, които са на 80 или повече години, не дават отговор на изискванията за имунизацията.

Тези условия за допустимост разрешиха на откривателите да проучат данните за възрастните, които са били на 79 години и са били имунизирани, и по-късно да сравнят тези данни с възрастните, които са били на 80 години и не дават отговор на изискванията за имунизация, само че може би са получили имунизацията, в случай че са могли.

„ Ние съпоставяме групи от пациенти, чиято единствена разлика е дребна разлика във възрастта, тъкмо към седмица, и те имат тази голяма разлика във вероятността в миналото да бъдат имунизирани заради тези неповторими правила за допустимост “, сподели Гелдсетцер.

Сред тези възрастни в Уелс откривателите откриха, че приемането на ваксина против херпес зостер понижава вероятността от ново диагностициране на деменция с 3,5 процентни пункта за интервал от седем години, спрямо неприемането на имунизацията.

„ Знаем, че те би трябвало да имат сходно равнище на физическа интензивност, диети и така нататък “, сподели Гелдсетцер. „ Така че ние сме доста по-уверени, че това, което в действителност гледаме тук, е причина и разследване, а не просто корелация. “

Сега, в новото следващо изследване, същите откриватели проучиха същия набор от данни за възрастните в Уелс, който включва повече от 282 500 възрастни. Но този път откривателите изследваха разликите в появяването на леки диагнози на когнитивно увреждане и измежду хората, които към този момент живеят с деменция, разликите в честотата на смъртните случаи, дължащи се на деменция, като в същото време сравняваха имунизираните с неимунизираните групи.

„ Ключовата мощ на нашите естествени опити е, че тези сравнителни групи би трябвало да бъдат сходни по всички характерности, като се изключи дребна разлика във възрастта “, пишат откривателите.

За да подсилят констатациите си, откривателите също проучиха сходни здравни досиета в Австралия, която има сходна стратегия за имунизиране на херпес зостер като Уелс.

Изследователите откриват, че измежду по-възрастните хора без данни за когнитивно увреждане преди имунизирането, измежду тези, които са получили ваксина против херпес зостер, се следи понижение с 3,1 процентни пункта на риска от ново диагностициране на леко когнитивно увреждане за интервал от девет години спрямо тези, които не са получили имунизацията. А защитните резултати наподобяват по-силни при дамите, в сравнение с при мъжете, което също беше открито в предходното изследване.

Освен това измежду по-възрастните хора, които към този момент живеят с деменция, откривателите откриха, че тези, които са получили ваксина против херпес зостер, са забелязали спад от 29,5 процентни пункта в риска от гибел заради заболяването за интервал от девет години спрямо тези, които не са били имунизирани – което допуска, че имунизацията може да играе роля в забавянето на прогресията на деменцията.

„ Изглежда, че има тези мощни изгоди в целия ход на болестта “, сподели Гелдсетцер за имунизацията против херпес зостер.

Въпреки че новото изследване обърна внимание на вероятната връзка сред имунизацията против херпес зостер и резултатите от деменция, то не разкри съответно за какво имунизацията може да има тези евентуални резултати. Но Geldsetzer имаше някои теории.

„ Най-общо казано, можете да мислите за два механизма “, сподели Гелдсетцер.

От една страна, същият вирус, който предизвиква херпес зостер, предизвиква и варицела. След като някой има варицела в детството, вирусът остава инертен в нервната система и хората получават херпес зостер, когато вирусът се задейства още веднъж в телата им.

Но даже до момента в който вирусът е в хибернация в нервната система, „ това предизвиква непрекъснато взаимоотношение с имунната система “, сподели Гелдсетцер. „ Знаем, че това предизвиква инфектиране в нервната система и ние к